Димитър Кенаров: ловецът на истории
Негови стихове, преводи, есета, репортажи и пътеписи са публикувани в българската и чуждестранна преса. Носител е на годишната награда за публицистика на сп. Вирджиня куотърли ревю. Работил е като стажант в Литературная газета (Русия) и Атлантик мънтли (САЩ). Стихосбирката му Пътуване към кухнята (2001, ИК Жанет 45) печели специална награда в Националния конкурс за литературен дебют Южна Пролет. През 2006 г. в негов превод излиза Крузо в Англия (ИК Стигмати) – сборник стихове от американската поетеса Елизабет Бишъп. През 2010 година на бял свят е и втората му стихосбирка Апокрифни животни.
Aвантюра, страст и талант
Когато авантюризмът срещне страстта и умението за писане, точно тогава се получава успешната формула за харизматичен оратор, притежаващ остър нюх и будна, и иновативна мисъл. Той е Димитър Кенаров, журналист на свободна практика, макар да не счита себе си за такъв в класическия смисъл на думата. По-скоро е събирач на автентични истории. Твори и поезия. Може да се каже, че за него това не е точно професия, а по-скоро извинение да пътува и да пише. Именно това го насочва към „литературната журналистика”, нещо твърде екзотично за пределите на България.
Накратко, за скромните си 30 години е преследвал военнопрестъпници в Сърбия и серийни убийци в Македония, американската армия в Ирак, сноубордисти в Босна, златотърсачи в Румъния и трактори в Беларус. В професионален план се подвизава по страниците като помощник-редактор в американското списание The Virginia Quarterly Review. Автор е на International Herald Tribune, Esquire, Outside, The Nation, The Believer, както и българските "Култура", "Литературен вестник" и "Капитал".
Презентацията на TEDx
Предпоследно покрай името му се зашумя, след като миналия юни бе арестуван в Беларус. А последно - преди близо два месеца прикова вниманието върху себе си с презентацията си на TEDx България (програма, която помага за разпространяването на стойностни идеи). Ето как започва всичко:
« Живях близо десет години в Щатите, където се занимавах с английска и американска литература, но всичко това започна да ми доскучава. Не исках да прекарам целия си живот в библиотеката, сред сенките на мъртви автори. Пък и литературната критика е станала прекалено тясно специализирана, почти езотерична. Връзките със света са напълно прекъснати. »
А как този млад човек се озовава отвъд океана ли?
« Човек не решава тези неща. Те просто стават, времето неустено оформя всеки избор, стигаме до кръстопътя без да искаме. Завърших Американския колеж в София и, както повечето ми съученици, кандидатствах да продължа образованието си в Щатите. Позната история за много българи. Първо живях в малкия североизточен щат Върмонт. Пейзажът е досущ като Средна гора в България. И флората е много подобна. Изобщо, чувствах се като вкъщи. После се преместих в Сан Франциско,Калифорния. Много различно място. Всичко на Западния бряг в Америка е с други мащаби. Човек е просто джудже насред стихиите. Много красиво място, но и леко страшно в безкрайността си. Сюблимно, както биха казали романтиците. »
Точно, за да скъса оковите на границите решава да излезе от „пещерата”.
« Исках да пътувам, а не само да чета пътеписи и критика за пътеписи. От друга страна не можех просто ей така да зарежа писането и литературата – единственият начин за мен самия да осмисля живота си », обяснява авантюристът, който в момента е с временно местожителство Истанбул. В Турция е основно като кореспондент на Центъра Пулицър (Pulitzer Center on Crisis Reporting), но разбира се продължава да работи и за други медии. Има идея за серия от статии за турската околна среда.
По негови думи южната ни съседка наистина се развива много бързо икономически ,подобно на Китай и Бразилия, но ефектът върху природата е ужасяващ. Планините Каз (митологичната Ида от епосите на Омир) са застрашени от екологична катастрофа покрай треската за злато, която е обхванала региона. В същото време, за да покрие енергийните нужди на страната правителството агресивно строи ВЕЦ-ове, по този начин унищожава много от речните екосистеми.
„Проблемите на неконтролируемата индустриализация наистина са много”, негодува Димитър. Тук е и защото иска да бъде в окото на бурята.
„ В момента тук са всички международни журналисти, които се занимават с Близкия изток, северна Африка, източна Европа и централна Азия. И не на последно място, от Истанбул се лети евтино и диретно почти до всяка точкана света.”